Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета местна хроника

МѢстна хроника:

Хайде, комшу! Опа-опа, тропаме в €вропа! Женски дзен и изкуството да си бръкнеш в окото на душата. Ретро фън шуй! От здравословна точка зрение Whimsical Grassland Swan АлманахЪ чети и мисли, да го уеба! Положението е конникът без глава. Магарето не яде, конят мърда, но загубихме главата. Решихме да купим седло. За скъпотията, боклука, месото и защо кучето отказа да стане касапин. Теория за мъртвия кон. Напълно безплатно теорията тутакси се прилага на практика. Ще поговорим и по това направление❗️ Чакай предварителен преглед 🦢 АлманахЪ при АгентинЪ търси. Писма, ръкописи и пари назад не се връщат❗️

Варна - царица и сѣ пълно право! Особености на морския климат. Разказваме историята.

Пътуваме по Месеца, по Слънцето, по другите звезди и по Новия Иерусалим. Варна се слави сѣ своите красиви околности. По тяхъ често сноватъ наши и чужди туристи . По хубавото китонирано шосе, въ северна посока отъ града, се отива за двореца на Царя—Евксиноградъ , заобиколенъ отъ разкошенъ паркъ. Единъ великолепенъ изгледъ на морето се открива отъ тукъ. На северъ ясно се вижда носъ Калиакра , който като дълга ивица земя се вдава навътре въ морето. Малко по-насеверъ отъ двореца е местностьта св. Константинъ. Тукъ, презъ летото, при по-голямо спокойствие посетителите правятъ банитЬ си . Наблизо е санаториумътъ за рахитични деца, както и многото здания на различни организации и съюзи за летуване на техни членове. Плажътъ тукъ е обширенъ и чистъ. Но една отъ най-красивите и интересни местности е Аладжа-монастиръ . Това е единъ скаленъ монастиръ — въ една отвесна скала се вижда голяма пещера съ черква и килии. Има предание, че апостолъ Андрей изъ тЬзи краища е проповедвалъ Христовото учение ...

Варна - царица и сѣ пълно право! Особености на морския климат. Разказваме историята.

Пътуваме по Месеца, по Слънцето, по другите звезди и по Новия Иерусалим. Варна се слави сѣ своите красиви околности. По тяхъ често сноватъ наши и чужди туристи . По хубавото китонирано шосе, въ северна посока отъ града, се отива за двореца на Царя—Евксиноградъ , заобиколенъ отъ разкошенъ паркъ. Единъ великолепенъ изгледъ на морето се открива отъ тукъ. На северъ ясно се вижда носъ Калиакра , който като дълга ивица земя се вдава навътре въ морето. Малко по-насеверъ отъ двореца е местностьта св. Константинъ. Тукъ, презъ летото, при по-голямо спокойствие посетителите правятъ банитЬ си . Наблизо е санаториумътъ за рахитични деца, както и многото здания на различни организации и съюзи за летуване на техни членове. Плажътъ тукъ е обширенъ и чистъ. Но една отъ най-красивите и интересни местности е Аладжа-монастиръ . Това е единъ скаленъ монастиръ — въ една отвесна скала се вижда голяма пещера съ черква и килии. Има предание, че апостолъ Андрей изъ тЬзи краища е проповедвалъ Христовото учение ...

Увеселителни влакчета на ужаса. Леко въздушно метро.

 От скоро време, от около година - две, у нас се въведоха увеселителните тренове. В празнични дни Правителството , срещу една полза на хазната, е наредило да достави удоволствие на публиката, с разходки в ближните хубави местности или градове, за веселба и развлечение. И настана страшна веселба - баница и баклава! Имаме право да мислим, че Правителството не е устроило това увеселение с главна цел да развлича разположеното общество по разходки и веселби, а е мислило с такава примамка да осигури на държавното съкровище известен приход. Само на това основание ние можем да виждаме такива express тренове ту между Пловдив - София, ту София - Казичене, ту Русе - Червена вода - Разград, ту Варна - Провадия - Каспичан в празничните дни. Не щем да говорим изобщо върху всичките тези увеселения по всичките железно-пътни държавни линии (па и положително не знаем южната веселба), а ще се ограничим да кажем нещо върху ония, които са както се казва под носа ни, тоест по Русе - Варненската л...

Ний ще ратуваме за принципа БЪЛГАРИЯ ЗА СЕБЕ СИ!

 ПОД НАШЕТО ЗНАМЕ поробените покрайнини дигитален печат от нашата душа Per noctem ad lucem. Мрак обвиваше народа ни, който даде славянската азбука и християнството на източните славяни. Тая тежка участь еднакво се сподѣляше от българитѣ отъ брѣговетѣ на Дунава до Охридското езеро и отъ Шарь Планина до водитѣ на Егейското море. Пишемъ ний от Варна. Положението - непроменено. Сегашното е още нищо, в сравнение с миналото. Българи, не забравяйте! Историята помни! Бришим. Не щеме ний богатство, не щеме ни пари, искаме свобода с човешки правдини.

Мѣстна хроника. За скъпотията, боклука, месото и защо кучето отказа да стане касапин. Теория за мъртвия кон.

С настъпването на топлото време , във Варна се забелязва деятелността на градския съвет: най-главната улица (Гезмето) се покрива с калдъръм, който ще се направи чак до станцията на железницата. До Гарата . Дано и другите улици да се не забравят от тези господа, които се грижат за достолепието и подобрението на града. Също и санитарния надзор върху касапницата и дюкените проявява деятелността си, като ги ревизира и надзирава. Очистването на града върви яваш-яваш, а неудобните боклукчийски коли отворени отзад, все пак разсипват по улиците боклук. Белким е мъчно да се запушат тези коли отзад ? Скъпотията във Варна е на всичко , както в най-големите градове в света. Излишно е да се разправя, че скъпотията за потребностите на живота влияе очевидно на здравето на жителите, това го знае всеки. Навсякъде грижата за по-евтин живот в града се възлага на избраните да го управляват. И тъй чуваме, че местния градски съвет има намерение да направи един пазар , на който гражданите ще могат да си куп...

Защо селянинът с колелото замина за града и забрави да се върне в селото? Беседи на един агроном. Да се чете от тези, които страдат по отминалите дни.

Да не забравим селото! Неоспоримо е, че от Освобождението до днес всяка политическа партия, когато е била на власт, е допринесла нещо в малък или голям размер, според схващанията и манталитета си за материалното и културното повдигане на селото. Обаче, това е било недостатъчно. Твърде недостатъчно. При мишци силни прибави наука, разковничето е там на сполука. Затова от нас се иска работа усилена, сериозна, системна, сред земеделското население да можем с живо слово да повдигнем съзнанието му, че културата е мерило за неговото благоденствие. Нека всички ние - малки и големи, да заработим за селото. Всред градскитѣ суети, сред ежедневните шеметни суетни, които съпровождат нашия живот, нека отделим поне една част от нашето прекалено към града внимание към селото, да не забравим тоя кът и на земеделеца селянина, гдето животът в лоното на природата е по-красив и по-независим, гдето лежи богатството на нашия народ. Не само, когато наближават някои избори да си спомним за селото, за нашите пр...