Защо селянинът с колелото замина за града и забрави да се върне в селото? Беседи на един агроном. Да се чете от тези, които страдат по отминалите дни.

Да не забравим селото!

Неоспоримо е, че от Освобождението до днес всяка политическа партия, когато е била на власт, е допринесла нещо в малък или голям размер, според схващанията и манталитета си за материалното и културното повдигане на селото. Обаче, това е било недостатъчно. Твърде недостатъчно.

При мишци силни прибави наука, разковничето е там на сполука.

Затова от нас се иска работа усилена, сериозна, системна, сред земеделското население да можем с живо слово да повдигнем съзнанието му, че културата е мерило за неговото благоденствие. Нека всички ние - малки и големи, да заработим за селото. Всред градскитѣ суети, сред ежедневните шеметни суетни, които съпровождат нашия живот, нека отделим поне една част от нашето прекалено към града внимание към селото, да не забравим тоя кът и на земеделеца селянина, гдето животът в лоното на природата е по-красив и по-независим, гдето лежи богатството на нашия народ. Не само, когато наближават някои избори да си спомним за селото, за нашите приятели и познати и да ги навестяваме, но при свободното си време ние сме длъжни да ги навестим, да стиснем братски оная корава ръка, надебеляла и пропукана от честния труд, знаейки, че под оня черен калпак, който те носят, се крие хубава душа, добро сърце, което чувства, което се вълнува, обича правото и полезното, което е признателно за добри дела. Да не забравим селото, че в него не живеят „просвѣтени" лица, и да кажем, че не заслужава внимание. Не, това е погрешно схващане, защото, макар някои земледѣлчески младежи, щом се научат да четат и пишат, напускат бащиното си стопанство и бягат в града, поласкани от мисълта, че за човеци като тях, е срамно да карат воловете и да пасат добитъка. Да се живее в селото - истинският суров материал остава там, над който може да се работи и да се повдигне до висота, на която може всеки да завиди. Добрият земеделец, макар и не много учен, знае да чете и пише и стои по-горе по грамотност, от оня на нашите съседни държави, той знае да разсъждава, проявява любознателност, любопитство да знае, що става по света и пази своя дом, своя имот, към който той е привързан. У него се крият много душевни ценности, които ние трябва да ги открием и да му ги посочим, и да го направим добър гражданин, добър домакин в селото, да го просветим тъй да се каже, да му посочим и истинския път на живота, внушавайки му, че бъдещето на страната е в селото и през селото.

И едно обявление: Докато готвихме земеделския бюлетин за състоянието на времето, добитъка, както и хода на стопанските работи, научихме, че банката е взела решение за прибирането на рапицата и нейния износ на кооперативни начала.

„Помогни си сам и Бог ще ти помогне", казва народната философска мъдрост. Дойде ни на ума тая народна мъдрост, когато си зададохме въпроса за виновността на това тежко положение в стопанско и културно отношения на селото. Е, добре, цялата тая виновност следва ли да се отдаде на градската интелигенция, следва ли последната да се упрекне в безгрижие, в бездействие спрямо селото?

Виновно си е самото село!

Може би ще ни се възрази? Това възражение е софистика и е неоснователно. Младежите, връщайки се в селото със своята култура, със своите здрави познания, стават мощен фактор при разрешаване на селски проблеми. Трябва, прочее, тоя прилив на селската интелигенция към града да се спре за благото на селото. Изхождайки от това гледище, ние повтаряме народната мъдрост: „Помогни си сам и Бог ще ти помогне". Нека и селото само да се спомогне, като всички негови интелигентни сили останат или се върнат в него, работейки непосредствено за културното му и стопанско развитие.