Християнската религия няма друг празник, който да е толкова изобилен с поезия, да се празнува с такава живост и радост, и под такива условия и трактати, що преданията са претворени в неизменни закони, както празникът на Рождеството Христово . Малцина са ония, които няма да трогне полунощния радостен звук на черковните камбани, който ни припомня, че един Бог напуснал небесното си жилище, за да спаси под человеческий образ цялото човечество. Това тайнство е толкова велико, толкова хубаво, щото никой, от малкото дете до философът, не може да го непочувства, не може да уталожи тупането на трагичното си сърце. Момче или мъж, философ или работник, с неизразима и тайнствена радост слуша поетическия звук на камбаните. Всеки по своему мислейки, тръгва от една и съща и пристига до друга, не обща точка. Раждающий се Исус за бедното момче е еднакъв с него, нежно и болнаво същество - то си го въобразява в сламената Му постелка, завит в дрипави дрешки, трогва се и сърцето му жалее за него. Тога...
От скоро време, от около година - две, у нас се въведоха увеселителните тренове.
В празнични дни Правителството, срещу една полза на хазната, е наредило да достави удоволствие на публиката, с разходки в ближните хубави местности или градове, за веселба и развлечение. И настана страшна веселба - баница и баклава!
Имаме право да мислим, че Правителството не е устроило това увеселение с главна цел да развлича разположеното общество по разходки и веселби, а е мислило с такава примамка да осигури на държавното съкровище известен приход.
Само на това основание ние можем да виждаме такива express тренове ту между Пловдив - София, ту София - Казичене, ту Русе - Червена вода - Разград, ту Варна - Провадия - Каспичан в празничните дни. Не щем да говорим изобщо върху всичките тези увеселения по всичките железно-пътни държавни линии (па и положително не знаем южната веселба), а ще се ограничим да кажем нещо върху ония, които са както се казва под носа ни, тоест по Русе - Варненската линия. Желаем бихме да знаем приходо-разхода на тия увеселения точно.
Тука, във Варна, например, има увеселителен влак, който тръгва в празничен ден сутринта в 7 часа, минава покрай станция Гебедже (Белослав), през Провадия, и спира на Каспичан. Пристига назад тука в 8-9 часа вечерта.
Какво се постига с това? Каква е тая разходка? От главния град се ходи в околийските и това било удоволствие! Да кажете, че отиват в Шумен - не, защото от гарата до Шумен е тъкмо 18 километра. Да, другояче бихме казали, ако се ходеше по живописни гори и местности със здрав, чист и прохладен въздух. А в Провадия, където стократно по жежко е от Варна, по причина на ония камари, които стискат града, да се ходи - глупаво е. Също в оная гола поляна - Гебедже. При такава околност, що да излизат от града си? Последния увеселителен влак от Варна, имаше всичко-навсичко 4-ма души, от които един беше сторил намерение да се весели, ако се не лъжем, в Гебедже, двама - в Провадия, и един - в Каспичан.
И при туй, не знаем, колко души е имало досега най-много в тези тренове. Ами чиновниците? Ами пàрата, която кара трена? Ами повредите от циркулирането през цялата година? И забележете - плàтата за возенето е наполовина намалена! Не може да намери никога сметка хазната с тия увеселителни тренове. Правителството тръби, че положението ни като българи, не е от цветущите и държи строгост в управлението. Имахме недобра и неплодородна година. И на всичкото това отгоре - увеселителни влакове!
Защо са тия изкуствени веселби натрапени на хазната? Много добре ще направи Правителството, ако избави държавното съкровище от тоя разход и го замени с леко въздушно метро.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Коментари
Публикуване на коментар