Мѣстна хроника. За скъпотията, боклука, месото и защо кучето отказа да стане касапин. Теория за мъртвия кон.

С настъпването на топлото време, във Варна се забелязва деятелността на градския съвет: най-главната улица (Гезмето) се покрива с калдъръм, който ще се направи чак до станцията на железницата. До Гарата. Дано и другите улици да се не забравят от тези господа, които се грижат за достолепието и подобрението на града. Също и санитарния надзор върху касапницата и дюкените проявява деятелността си, като ги ревизира и надзирава. Очистването на града върви яваш-яваш, а неудобните боклукчийски коли отворени отзад, все пак разсипват по улиците боклук. Белким е мъчно да се запушат тези коли отзад?

Скъпотията във Варна е на всичко, както в най-големите градове в света. Излишно е да се разправя, че скъпотията за потребностите на живота влияе очевидно на здравето на жителите, това го знае всеки. Навсякъде грижата за по-евтин живот в града се възлага на избраните да го управляват. И тъй чуваме, че местния градски съвет има намерение да направи един пазар, на който гражданите ще могат да си купуват припаси от първи ръце - от селяните. Тази мярка е твърде уместна, само да се не увлече градското управление от въображаема полза, и да назначи големи рушвети за право на продажбата на пазара. Такси за това или не трябва да има никакви, или само за покриване разноските за устройването на този пазар и за надзора върху него. Вярваме, че градския съвет ще се погрижи и за другите мерки за по-евтини цени, като например на месото, което е скъпо и доста лошо.
Видът и качеството на месото.

Вследствие на скъпотията на добитъка у нас и вследствие недостатъчно правилното и строго преглеждане (в салоните) на добитъка предназначен за клане, нашите касапи, като се ползват от това последно обстоятелство, стараят се да купуват само стар, негоден за работа или болен добитък, по някой път даже полумъртъв.
Мислим прочее, че на всичките читатели е вече пределно ясно, че ние се храним тука с най-лошото, а между това и с най-скъпото месо. Пристъпваме напред към написването на признаците, по които твърде лесно може да се узнае хубавото и здравото месо от лошавото, или пък което е от болен или умрял добитък, или най-сетне, от добитък, заклан когато е щял да умира.
Хубавото месо се получава от млад добитък, който е напълно здрав, нарочно за клане добре охранен и заклан по всичките правила на касапското изкуство.
Хубавото месо е твърдо, когато го пипаш, еластично е, има цвят алено-червен (цветът зависи от родът и породата на добитъка) и бива покрито от тлъстина. Салото (дебелия слой подкожна мазнина) на месото трябва да има бял цвят и като го пипаш, да бъде плътно. Жълтеникавия или жълт цвят показва най-вярно старостта на добитъка. Освен това, хубавото месо се отличава с приятна миризма.

Тъкмо научихме магарето да не яде, а то взе, че конят умря, и няма изгледи да възкръсне. Лято е и замириса, завалията (R.I.P). Смърди, та се не трае!

Лошавото месо може да се получава и от здрави животни, но сухи, слаби или измъчени от тежка работа; от твърде млад “неузрял” добитък (по-млади от две недели телета или агнета), или пък от твърде стар, или най-сетне от животни, които е трябвало да заколят по необходимост, напр. вследствие немощни от старост, недохранени, недъгави или страдащи от тежка и неизлечима болест, като счупване на някой кокал и прочее.
Месото от такива животни обикновено бива по-тъмно или по-светло от обикновеното, яко или мегко или даже вяло, постало и няма тази приятна, свойствена на здравото месо, миризма. Ципата между мускулите е груба и се намира в голямо количество. Салото е меко и твърде често жълто. Освен това, месото от твърде млади животни бива често като пихтия, без цвят и без тлъстина. Месото от болни животни не само че е малко питателно, но е отвратително на вид и в повечето случай е вредно за ядене. Такова месо няма естествения си цвят, често е като полусварено или като че е намокрено във вода, или пък, напротив, има тъмночервен или меден цвят, често на кървави дамги, при това често без тлъстина, водно или слузесто, и с неприятна миризма.
Разваленото и гнилото месо се отличава с отвратителната си миризма, глетаво е, меко и зеленовато; тлъстото месо и ципата са пихтиести, с жълтеникав цвят.
Не само гнилото, а и полу разваленото месо действа отровно на човек. Месото от болния добитък гние по-бързо от обикновеното.
Трябва обаче да се отбележи, че хитрите касапи, за да скрият всичко това, мокрят месото във вода, вследствие на което то става бледо и губи тежката си миризма.

Чуваме, че Варненския Окръжен Управител заповядал да се преглежда добитъка за клане от ветеринаря (ското-лѣкаря). Досега закона за преглеждането на добитъка от лѣкаря не се е изпълнявал във Варна и горното разпореждане иде да обезпечи градското население от продажба на лошо мѣсо.
Ще турим край на туй положение.