Християнската религия няма друг празник, който да е толкова изобилен с поезия, да се празнува с такава живост и радост, и под такива условия и трактати, що преданията са претворени в неизменни закони, както празникът на Рождеството Христово . Малцина са ония, които няма да трогне полунощния радостен звук на черковните камбани, който ни припомня, че един Бог напуснал небесното си жилище, за да спаси под человеческий образ цялото човечество. Това тайнство е толкова велико, толкова хубаво, щото никой, от малкото дете до философът, не може да го непочувства, не може да уталожи тупането на трагичното си сърце. Момче или мъж, философ или работник, с неизразима и тайнствена радост слуша поетическия звук на камбаните. Всеки по своему мислейки, тръгва от една и съща и пристига до друга, не обща точка. Раждающий се Исус за бедното момче е еднакъв с него, нежно и болнаво същество - то си го въобразява в сламената Му постелка, завит в дрипави дрешки, трогва се и сърцето му жалее за него. Тога...
Християнската религия няма друг празник, който да е толкова изобилен с поезия, да се празнува с такава живост и радост, и под такива условия и трактати, що преданията са претворени в неизменни закони, както празникът на Рождеството Христово. Малцина са ония, които няма да трогне полунощния радостен звук на черковните камбани, който ни припомня, че един Бог напуснал небесното си жилище, за да спаси под человеческий образ цялото човечество. Това тайнство е толкова велико, толкова хубаво, щото никой, от малкото дете до философът, не може да го непочувства, не може да уталожи тупането на трагичното си сърце. Момче или мъж, философ или работник, с неизразима и тайнствена радост слуша поетическия звук на камбаните. Всеки по своему мислейки, тръгва от една и съща и пристига до друга, не обща точка. Раждающий се Исус за бедното момче е еднакъв с него, нежно и болнаво същество - то си го въобразява в сламената Му постелка, завит в дрипави дрешки, трогва се и сърцето му жалее за него. Тогава то пожелава да отиде в църква, минавайки през тъмните улици на града, без да гледа на студа или мраза. След малко го виждаш да влиза в черквата страхливо, но и решително. Държи си в ръката калпачето, а често води и по-малкото си братче. Вмъква се между хората, за да покрие бедността на облеклото си, и гори от желание да се приближи до олтара и да послуша отново всичко, що се отнася до Христовото Рождество. Зрелището, което му се разкрива, пречупено от ярката светлина в разни цветове, учудва, смайва нашия бедняк, който е научен да вижда само бледната и слабата светлина на вонящото и димящото кандило в бедната си колиба. Постепенно той привиква на това великолепно тържество. Инстинктивно търси онази икона, която представлява Исуса в яхъра. Погледът му блести най-подир, и се вижда пълен със сълзи. Вижда го в яхъра при добитъка и при другите скотове. Студено му е може би, мисли си той, като съди за това по собствените си пресни впечатления. Гледайки иконата, той познава и Богородицата. Има си майка, продължава да мисли, без съмнение, тя ще го запази, ще го стопли, както прави всяка майка за чедото си. По-нататъка си припомня, че онова малко дете е бог и по наивното си благоговение и вяра, които характеризират тази възраст, поверява си съкровените желания и скърбите на Исуса, като на детските си другари. Снегът и ледът, които винаги придружават тоя ден, ни напомнят, че божият син е дошъл не да завладее света, а да пострада за нас. Той се явява на земята, когато природата, оголена от всичките си хубости, е почти мъртва, за да покаже, че предава себе си в жертва за страдащите от студ, скръб и прочие.
Бъдни вечер събира около огнището под бащината стряха цялото семейство. Звукът на камбаните прибавя още един тон на радост и веселие, защото Исус, който плаче, заедно с плачещите, знае и да се радва, заедно с радващите се.
Бъдни вечер събира около огнището под бащината стряха цялото семейство. Звукът на камбаните прибавя още един тон на радост и веселие, защото Исус, който плаче, заедно с плачещите, знае и да се радва, заедно с радващите се.
Коледа Е! Целият свят празнува Спасителевото дохождане на земята, като не може да отрече всемогъществото Му. В храмовете се пеят радостни благовещения и християните, заедно с овчарите, викат:
(на баща ми Христо)
Осанна в слава на Богочеловѣка, Спасителя на человѣчеството!
(на баща ми Христо)


Коментари
Публикуване на коментар