От скоро време, от около година - две, у нас се въведоха увеселителните тренове. В празнични дни Правителството , срещу една полза на хазната, е наредило да достави удоволствие на публиката, с разходки в ближните хубави местности или градове, за веселба и развлечение. И настана страшна веселба - баница и баклава! Имаме право да мислим, че Правителството не е устроило това увеселение с главна цел да развлича разположеното общество по разходки и веселби, а е мислило с такава примамка да осигури на държавното съкровище известен приход. Само на това основание ние можем да виждаме такива express тренове ту между Пловдив - София, ту София - Казичене, ту Русе - Червена вода - Разград, ту Варна - Провадия - Каспичан в празничните дни. Не щем да говорим изобщо върху всичките тези увеселения по всичките железно-пътни държавни линии (па и положително не знаем южната веселба), а ще се ограничим да кажем нещо върху ония, които са както се казва под носа ни, тоест по Русе - Варненската л...
Тази патка е различна от онази патка!
Тази е построена през 60-те години на XIX век (около 1861 г.) в Шотландия от корабостроителя Уилям Гън Суон (William Gunn Swan), на когото е кръстена.
Това не е просто кораб, а амфибия. Съд, проектиран да се движи както във вода, така и по суша върху релси. По това време корабоплаването по Дунав е изключително затруднено в района на Железни врата (на границата между днешните Сърбия и Румъния). Поради опасните прагове, скали и бързото течение, големите кораби не могат да преминават безопасно. Идеята на Суон е революционна. Корабът достига до опасния участък, излиза от водата на специално изградени релси, заобикаля праговете по суша, теглен от локомотив или собствена тяга, и се спуска обратно в реката след препятствието.
Технически характеристики и конструкция:
Железен корпус с плотформи и колела, пригодени за релсов път.
Задвижване:
Параход с гребни колела (отстрани), който е имал и механизъм за придвижване по суша. Революционната за времето си иновация е един от първите сериозни опити за решаване на проблема с проходимостта на Дунав чрез „сухопътен мост“.
Защо проектът не успява, въпреки техническата си гениалност?
Тази „Дунавска патка“ се сблъсква с редица проблеми, бюрокрация и инженерни трудности.
Поддържането на релсовия път по стръмните и скалисти брегове на Дунав се оказва твърде скъпо и сложно. Липсата на политическа воля и споразумение между Австро-Унгария и Османската империя (които контролират бреговете) попречили на развитието на инфраструктурата. Исторически много по-късно започват мащабни проекти за взривяване на скалите и прокопаване на канали, като канала Сип (1896 г.), които правят реката плавателна за обикновени кораби.Днес шотландската патка W.G. Swan се цитира като пример за викторианската инженерна смелост. Тя остава в историята като символ на времето, в което хората са търсили радикални начини да подчинят природата на търговията. Макар да не се превръща в масов модел, тя проправя пътя за бъдещите транспортни иновации в региона.
Отቴ редакцията до господата, госпожите и госпожиците. Важна бቴлቴжка!
Всяка прилика на шотландската патка с нашенската си, варненската Дунавска патка, е нарочна и съвсем не е случайна.


Коментари
Публикуване на коментар