Християнската религия няма друг празник, който да е толкова изобилен с поезия, да се празнува с такава живост и радост, и под такива условия и трактати, що преданията са претворени в неизменни закони, както празникът на Рождеството Христово . Малцина са ония, които няма да трогне полунощния радостен звук на черковните камбани, който ни припомня, че един Бог напуснал небесното си жилище, за да спаси под человеческий образ цялото човечество. Това тайнство е толкова велико, толкова хубаво, щото никой, от малкото дете до философът, не може да го непочувства, не може да уталожи тупането на трагичното си сърце. Момче или мъж, философ или работник, с неизразима и тайнствена радост слуша поетическия звук на камбаните. Всеки по своему мислейки, тръгва от една и съща и пристига до друга, не обща точка. Раждающий се Исус за бедното момче е еднакъв с него, нежно и болнаво същество - то си го въобразява в сламената Му постелка, завит в дрипави дрешки, трогва се и сърцето му жалее за него. Тога...
Monsieur's Departure.
Нямам план. Но се справям страхотно. Скърбя и се смея. Обичам и мразя, но не смея да кажа. А най-мразя, да мразя. Изглеждам ням, но съм напълно прям. Аз ли съм или не съм? Замръзвам изгорен. Друг е света. Странник непознат от край далечен ми каза:
Хайде, старче, в ръце да се вземеш, и отново на път да поемеш!
Някои класики са вечни. Традициите - не са.
Разкъсан от съмнения, смутен, горя в огън НОЩ и ДЕН. Изучавам психоистория като форма на математическа социология. Според законите на науката бъдещето е предвидимо, но само относно развитие в голям мащаб. Психоисторията не се занимава с отделния човек, а с масата хора. Тя е наука за тълпите с техните трилиони членове. Способна е да предвиди реакцията на масите и да я симулира с такава точност, с каквато друга наука не може. Реакцията на един човек може да бъде предвидена и без да се знае математика. Реакцията на трилиони хора е нещо съвсем различно. Мисля, че човекът не е единствената интелигентна форма на живот в галактиката.
В самия център на Вселената няма нищо. Там смрад цари. Невъобразима. Смърди на тор. На урина. Смърди на гнилоч и мишчина. На лой. На мухъл. Прахоляк. Кирливи чаршафи, спарени завивки и препълнени нощни гърнета. Смрад на сяра. Смрад на кръв. Воня на пот. На загнили зъби. Телеса смърдят на гноясали тумори. Смърдят реките. Смърдят пазарите и църквите. Смърдят горите и дворците. Смърди селяка. Смърди простака. Смърди кюрето. Мадам смърди. Аристокрацията смърди. Царят дори. А царицата като дърта коза смърди. Смрад цари. Невъобразима.
Пламъкът пази и мисли. Говоря човешки. С моите приятели от КАДИКОМ тестваме алгоритми за машинно обучение, за да видим как ще стане врътката с интерфейса мозък-компютър. Мислим и за модела с персонализирано вграждане. Ще анализираме резултатите за ефективност и тогава ще решаваме за въображаемата моторика на крайниците.
КАДИКОМ е технологична компания, базирана във Варна, България. Те предлагат разнообразни услуги, включително счетоводство, управление на труд и работни заплати (ТРЗ), правни и B2B услуги, автоматизация на бизнес процеси, информационна сигурност, SEO и дигитален маркетинг. Освен това, КАДИКОМ разработва иновативни решения в областта на изкуствения интелект и добавената реалност.
.jpg)
.jpg)
Коментари
Публикуване на коментар